Приетият на първо четене миналата седмица законопроект за изменение и

 Приетият на първо четене предходната седмица законопроект за изменение и допълнение на Закона за наложителното складиране на печатни и други творби, импортиран от депутатите от Движение за права и свободи Цонев, Хамид, Пеевски и Кръстева, разбуни духовете, главно в грантово подвластните медии, тези издавани от подсъдими олигарси и в анонимните хибридни уеб сайтове. Страхувайки се точно от деня, в който потребителите ще имат достъп до информация кой е действителния притежател на съответната медия, финансира ли се пазарно тя или се устоя по прикрит метод, медиите от кръга „ Капитал “ побързаха да оплюят текстовете от законопроекта. Твърдяха, че Пеевски съзнателно не е присъединил в подлежащата на оповестяване информация банковите заеми, средствата, получавани от европейските фондове, договорите за реклама с страната, както и договорите с политическите партии. Проглушиха ефира с вопли за какво законопроектът бил признат толкоз небрежно, за какво точно Пеевски бил вносителят му, по какъв начин имало спор на ползи, тъй като бил издател и така нататък и тъй наречените Хората на Иво Прокопиев, Огнян Донев и Сашо Дончев задействаха в акцията си по очернянето даже казионния Съюз на българските журналисти, държан на къса верижка от тях, който излезе с декларация, изпъстрена с обиди, в която законопроектът беше наименуван „ неправилен “, тъй като не показвал ролята на властта при разпределянето на държавни и европейски средства за следените от нея медии, продължавал да крие непазарното им кредитиране през банки, оставял на мрачно намесата на ръководещите в рекламния пазар и разпространяването на печата. Същевременно в тази акция не беше посочен нито един факт за какво препоръчаните промени, които целят само гласност пред обществото на собствеността и финансирането на медиите, не би трябвало да бъдат одобрявани в този си тип. Очевидно повода е, че по анти-логиката на олигархичното задкулисие, никоя смяна не би била задоволителна, тъй като  винаги би се намерил мотив какво още може да бъде добавено и щом вносителят го е „ икономисал “, то безспорно значи, че е желал да скрие нещо. Разбира се, изцяло извратена „ логичност “, само че практикувана от години от медиите, генератори на подправени вести.  Този път обаче сметката на Прокопиев и следените от него медии явно излезе изцяло крива. Само няколко дни след признатите текстове на първо четене, през днешния ден Пеевски и сътрудниците му внесоха допълнение, което освен дава отговор на всички „ рецензии “, само че и съдържа напълно нови текстове, които ще подсигуряват в оптималната степен отбраната на публичния интерес и битката с подправените вести. Какво е допълнението? Основното е, че всички медии ще бъдат задължени да подават декларация в комерсиалния указател и в министерство на културата, която ще съдържаща информация за действителния притежател, дали същият е лице, заемащо обществена служба, налице ли е по отношение на него влезнала в действие присъда с която е бил приет за отговорен в осъществяването на закононарушение, както и информация за всяко получено от медията  финансиране, неговия размер и съображение, в това число данни за лицето, предоставило финансирането. В декларацията би трябвало да се посочат също по този начин  всички контракти и тяхната стойност, подписани от медията  с държавни или общински институции или сдружения с държавно или общинско присъединяване, с политически партии, вследствие на публични поръчки, подписани рекламни контракти с лица, осъществяващи активност подлежаща на регулация, както и тези по които е получено финансиране по стратегии на фондове на Европейския съюз. Нещо повече, тази декларация ще съдържа и данни дали лицето, което в действителност управлява наличието на публицистичната политика, е друго от действителния притежател на медията. Допълнено е и определението за „ финансиране “, като категорично са включени банковите заеми, а глобите, които промените плануват за укриване на тази информация, са съществени и стигат до 30 000 лв.. При съществуването на анонимна медия, бълваща подправени вести и с неразбираем притежател, министърът на културата ще може да сезира Министерство на вътрешните работи за определяне на собствеността и налагане на съответните наказания. Така на процедура Пеевски и сътрудниците му от Движение за права и свободи, не с думи, а с действителни дейности, напълно запушват устата на „ критиците “ си, тъй като е явно, че тези промени съдържат безусловно всички искания, употребявани като причини до момента срещу законопроекта. Интересно е обаче какво ще се случи оттук-нататък. Едва ли някой би си правил илюзията, че грантово подвластните медии ще бъдат удовлетворени, че рецензиите им са намерили място в законопроекта. Със сигурност и тези нови текстове ще бъдат оплюти, само че този път към този момент и за изцяло непросветения в тематиката ще бъде кристално ясно, че казусът в медийната среда у нас са точно медиите и техните издатели, които желаят да останат на мрачно, със прикрито финансиране и затулен автентичен притежател, с цел да могат необезпокоявани да генерират подправени вести и да манипулират обществото.

 Blitz.bg